Вещицата,която създадаваше огледалото от собствената си кръв,част от наметалото на смъртта,перо от феникс,роден във волкан и сърцето на човек вече бе завършено.Силата му бе толкова голяма,че можеше да разруши света или да го правърне в рай,да отвори портите на ада или да свали ангелите на земята.Изящната му рамка,не позволяваше на непросветени да се докоснат до него.Лъскавтото му покритие отблясваше примамливо,ала не внимаваш ли,огледалото изпива душата ти.Вещицата сметна,че в един предмет има прекалено много сила,прекалено много мощ.Затова го раздели на две.Едната част – бе обкована в чудно злато и инкростирано със скъпоценни камъни.Другата част – бе в черна,красиво извайна рамка,на която бяха изобразени съществата на мрака.И рамките сякаш говореха сами за същността на огледалата,които така грижовно обгръщаха.Златното – показваше само красивото и доброто,то търсеше капка любов,капка щастие по цялата земя и не намереше ли – ги сипваше - без да се щади.То можеше да създаде само добри неща,можеше да помогне в добра кауза,можеше да прави светове,за доброто на всички.До него не можеше да се доближи човек с нечисто сърце и изцапани с кръв ръце.Както се досещате,другото огледало е олицетворение на злото.То е значително по-силно от другата част,не заради способностите си,а заради намеренията на хората пред него.То всяваше само страх и раздор,показваше красивото,само в стремеж да го разруши.Силите му бяха същите,като другото,ала с една капка по-тъмни, с една идея по-зли и с една нотка по-опасни.Чист човек нямаше какво да прави пред него,защото то щеше да го подлуди или погуби.Огледалото щеше да му покаже най-ужасните спомени,да го срещне с най – големите си страхове и накрая да го захвърли в някое друго измерение,да го скрие някъде в дебрите на мрака ,където страданието и болката нямаха край.От тези два изящни предмета,останаха по няколко стъкълца и малко от енергията им.Вещицата създаде няколко същества.На вид човек,ала на същност друга,в себе си те притежаваха част от доброто и част от злото.Стъкълцето от златното огледало им придаде форма,разум и сърце,а другото им даде живота,очите и всичко останало,ала им отне голяма част от емоциите.Остави на първото творение само любов,тъга и безразличие.Другите не бяха пощадени,ала сякаш огледалата бяха по - справедливи с тях.С последната енергия,останала от предметите,вещицата ги вкамени и ги затвори в крипта,ала не бе това края.След като тя зхавърли двете части на огледалото и ги скри в дън земя,тя рече,че когато огледалата се събудят,техните пазители ще ги последват....
-------------------------
Няколко века след това всичко бе нормално,в затишие,но следваше смъртоносната буря.Една вещица,докато събираше билки за отварите си,забеляза нещо странно да се подава из корените на едно дърво - огледало.То беше голямо и красиво,изваяно сякаш не от човек,а от самия Бог.Тя го изрови и с първото докосване,тя разбра,че това не е просто скъпоценен предмет,а нещо повече.Отнесе го у дома си и го скри сред дрехите ,все още не предполагайки за историята му....Ала щеше да разбере и щеше да бъде наричана „Жената,променила света”
След това дойде и реда на черното огледало.Един слънчев ден,докато една графиня се разхождаше,намери до едно дърво черно,ала красиво,загадъчно,но и някак обикновено на вид огледало.Тя знаеше,за съществуването на магията и се интересуваше доста...особено от черната.В сърцето си тя таеше само омраза и болка.Мечтаеше за света,искаше всички да и се кланят,всички да я боготворят.С придобиването на този „дар” тя се превърна от обикновена графиня във вещица,която по – късно щеше да играе ключова роля в историята на свръхестествения свят,подвизавайки се като „Бялата кралица”..
-------------------------
Цитаделата набираше мощ и последователи.Кралицата и кардиналите на мрака вече бяха освободили 7те смъртни гряха.Беше въпрос на време всичко да започне.От бъдещето се чуваха писъците на невинните,болката на хората и капките пролята кръв,капещи по улиците на Лондон.Виждаха се и главите,набодени на колове,горящите клади и статуите,всяващи страх и ужас.А бялата кралица стоеше на студения си трон и триумфално се подсмихваше.Има още време,има още доста време...ала то неусетно щеше да отлети и вятъра да довее гибелната пепел,посипвайки първо Европа,а после и целия свят...
-------------------------
Гримоарът бе стар, може би колкото и Първата вещица. Заклинанието-достоверно, а пороят, изливащ се в топлата, октомврийска вечер-допринасящ, за нажежената до червено атмосфера. Вещицата изрече думите на латински бавно, тържествено и с трептящо от страх сърце и постави длан,прокарвайки я през златния обков на огледалото. Чакаха я велики дела, но тя сама не знаеше дали иска да е част от всичко това. Нямаше връщане назад. Притвори очи и в следващия миг, се озова в Лондон. По-скоро, догарящите отломки от града.
Годината бе 2012. Колониите на цитаделата, се тълпяха в центъра, около огромната горяща клада, върху която семейство вампири, може би на 500 години, помагаха на малкото момиченце, демон, да се спаси от приближаващите я пламъци. Вещицата очакваше всеки момент някой да се хвърли и да им помогне. Някой с огромна козина и четири лапи, с кървавочервени или катранено черни очи. Свръхестествените същества се ненавиждаха, но станеше ли въпрос за оцеляване, скритото човешко в тях се обаждаше. Само че никой не се притече на помощ. А вместо това хората,рамо до рамо с кардиналите на мрака наблюдаваха с нетърпение развоят на събитията. Над града се извисяваха мраморните статуи на 7 същества, приличащи на смъртните, но всяващи страх, само с поглед. Сякаш крадяха душата ти, без дори да подозираш. Вещицата ги позна. Седемте творения на злото, отлъчилите се от останалите, демони или за по-просто-Седемте Смъртни Гряха. Които очевидно бяха на почит, 200 години, след вечерта, в която по принцип се намираше магьосницата. Тя отвратено спусна качулката на черното си наметало и се скри в сенките, за да не я разпознаят съществата от бъдещето. Това, което бе разбрала до момента не о' помагаше особено. Да, цитаделата беше поела контрола над света, без никой да осъзнава за грешката,която са допуснал доверявайки се на Кралицата.Седемте демона бяха обожествени и човеците им пренасяха жертви…но къде беше логиката в това?
-Те си мислят, че убивайки ги, могат да удължат живота си. Това им бе внушено, преди около 100 години. Модерните технологии бяха заменени от старите методи за избиването на безсмъртните,които не падаха в коленете на Цитаделата и бялата кралица, хората забравиха за войните, наркотиците и разврата си и се посветиха на избиването ни. Разкриха ни, а Седемте постигат Апокалипсиса, чрез собствената глупост на човеците. Върни се в своето време и се опитай да спреш това. Краят ни е опасно близо и само ти знаеш как да го предотвратиш.-каза мистериозният мъжки глас, след това видението свърши и тя отново се озова пред магическото огледало,висящо на стената в колибата и’.
Дъждът удряше по старите прозорци, годината бе 1892 и никой тук не знаеше за бъдещето. Но за едно свръхестествено същество, 200 години щяха да минат много, много бързо. Вещицата излезе навън, впрегна цялата си сила и издигна от нищото огромна сграда,в която щеше да се помещава единствения символ на доброто,когато апокалипсиса настъпи. Вътре, в продължение на 2 столетия, представители на всички раси щяха да се обучават. Дълбоко, в горите на Англия, скрита от човешкия свят, щеше да се издига гимназията и ордена за свръхестествени същества, които щяха да защитават малкото останали с бистър ум,щяха да обучават децата им чрез технологията и старите изкуства, магията и бойните умения, силата на ума и поривите на сърцето, щяха да се обединят, повеждайки достойната съпротива. Бъдещето вече бе променено, новият свят започваше и дори в този момент, историята се изменяше. А магьосницата щеше да е погребана в самите му основи и да следи ставащото в сградата и пределите и',заедно със своето огледало,за което някои щяха да купнеят,а други да се молят,никога да не бъде открито....
Тогава вещицата промени историята.През 2012 света още бе нормален и всичко развиващо се оставаше в сенките,скрито от хората.Факт обаче бе,че цитаделата набираше мощ,а 7 гряха вече бяха пуснати и бяха под контрола на бялата кралица и кардиналите.Историята чакаше да бъде донаписана.Дали света щеше да се превърне в мрачна пустиня на смъртта или щеше да процъфти и злото щеше да бъде изкоренено?....
-------------------------
„Би ли убил – за да спасиш живот?”
Календар
